Сова Харис: ГЕРБ води убедително - 26,6%, ПП-ДБ - 16,1%, Възраждане - 15,3%
ВАСИЛ ТОНЧЕВ
ГЕРБ води с 10,5% пред ППДБ на парламентарните избори - 26,6 против 16,1. Трета е " Възраждане " с 15,3%. Това сочи изследване на Агенция СОВА ХАРИС извършено в интервала 8-13 май 2024 година измежду 1000 български жители по метода на стандартизираното face-to-face изявление в дома на респондента. Максимална неточност за 50% условен дял при 95% гаранционна възможност: 3,4%. Изследването е по поръчка на «ПИК БРОУДКАСТИНГ» АД.
ДОВЕРИЕ В ПОЛИТИЧЕСКИЕ ЛИЧНОСТИ.
Изследването демонстрира, че политикът, който продължава да получава най високо доверие в България, е Румен Радев – 50,7%. Това не е нещо ново, но огромната отдалеченост пред другите политически фигури можем да приемем като изненадваща. Вероятно позицията на коректив, който не взе участие директно в идните избори, спомага за оформянето на това отношение на избирателите към фигурата на президента. Не бива да подценяваме и смисъла на обичайното удобно отношение към институцията, която той съставлява.
Тези причини са в действие и при установяване на доверието към вицепрезидента Илияна Йотова. Тя безапелационно стои на второ място с 37,4% доверие.
От водачите на политически партии, участващи в идните избори, най-високо е доверието към Бойко Борисов (21,3%). Очевидно ръководителят на ГЕРБ съумява да поддържа обществения си облик. По този метод спомага и за повишение рейтинга на партията му. Същите причини могат да се приведат и за водача на „ Възраждане “ Костадин Костадинов, който заема четвъртото място с 18,1%. Сравнително висока степен на доверие получава и Ваня Григорова (16,3%), която дружно с съдружната си партньорка Мая Манолова (13,9% доверие) теглят нагоре резултата на ръководената от тях групировка „ Солидарна България “.
Това не може да се каже за водачите на ПП-ДБ: Кирил Петков (13,4%), Асен Василев (12,6%), Христо Иванов (11,4%) и Атанас Атанасов (9,4%). Макар и одобрени политици, те получават доверие, близко или по ниско от това на обединението, която съставляват, а това несъмнено е проблем в предизборна конюнктура. Доверието към Слави Трифонов е 14,1%, Корнелия Нинова – 13,3%, Стефан Янев – 11,4%, Румен Христов – 8,9%, Красимир Каракачанов – 8,3%, Петър Москов – 7,3%, Костадин Паскалев – 6,4%. Може да се каже, че степента на доверие при всички тях надвишава настройката за поддръжка на ръководените от тях политически планове. При Делян Пеевски (6,0% доверие) има усъвършенстване, само че засега не е спечелил напълно гласоподавателите, които обичайно гласоподават за ръководеното от него придвижване. Значими резултати получават и Кузман Илиев (5,8%), Иван Гешев (5,4%) и Дарин Дросев (5,3%). За отношението към тях и техните политически планове е рано да се вършат заключения, защото към момента не са известни като политици на необятната публика.
ДОВЕРИЕ В ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПАРТИИ.
Доверието в политическите партии всъщност обрисува границата, в която може да пораства електоралната им поддръжка. Изследването демонстрира, че и по този индикатор най-добре стои обединението ГЕРБ-СДС с 22,4% доверие на гласоподавателите. Второ място - може би към този момент не изненадващо – е „ Възраждане “ с 15,6%. Третото място е за Българска социалистическа партия с 13,5%, което отразява капацитета на левите гласоподаватели като цяло. Четвърто място по този индикатор заема „ Има Такъв Народ “ (12,0%).
След тях се подрежда до неотдавна управялващата коалиция ПП-ДБ с 11,3%, което е показателно за съмненията измежду нейните поддръжници. Висок старт може да се означи за „ Солидарна България “ с 8,9% доверие. Добра позиция има и „ Български Възход “ с 8,0%. Движение за права и свободи със своите 7,7% доверие продължава да се опира основно на традиционния си електорат. Следват „ Левицата “ с 6,5%, Вътрешна македонска революционна организация и „ Синя България “ с по 5,3%.
Коалициите „ Център “ (2,4%) и „ Граждански Блок “ (2,2%) към този момент декларират, че ще търсят място в политическата ни система.
ИЗБИРАТЕЛНА АКТИВНОСТ.
В последните години на българските гласоподаватели ни се постанова постоянно да вървим до урните. Тази процедура оказва помощ да се дефинира по-точно делът на активните гласоподаватели в страната. На предходните парламентарни избори гласоподаваха към 2,7 млн. българи. Сега може да се допусна, че на 9 юни 2024 година броят гласуващи ще бъде съвсем същият, с дребна редукция. Че са изцяло сигурни, че ще гласоподават, декларират 41,0% от имащите право на глас. Допускам, че към тях ще се прибавят още няколко % от колебаещите се, които в последния миг ще решат да упражнят правото си на глас. Това ще докара до урните сред 2,5-2,6 млн. души. Разбира се, не трябва да се изключват и изненади до края на акцията.
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ГЛАСОВЕТЕ Пожарна охрана ПАРТИИ ЗА БЪЛГАРСКИ ПАРЛАМЕНТ СРЕД ГЛАСУВАЩИТЕ ЗА КОНКРЕТНА ПАРТИЯ/КОАЛИЦИЯ.
Може да се твърди, че политическата обстановка у нас сега се развива под превъзходството на две обединения: ГЕРБ-СДС и Движение за права и свободи. Това са политическите субекти, които дефинират дневния ред в страната. Не инцидентно откакто наложи своята визия, ГЕРБ се обрисува като безапелационен водач на идния избор с поддръжка от 26,6%. Интрига се обрисува при битката за второто място: 16,1% декларират, че ще гласоподават за ПП-ДБ, 15,3% - за „ Възраждане “ и 15.0% - за Движение за права и свободи. Голямата въпросителна тук е за резултата на до неотдавна ръководещата коалиция, защото е мъчно да се дефинира къде ще спре отливът на поддръжката за нея. Финалният стадий на акцията ще има решаващо значение за ПП-ДБ.
„ Възраждане “ и Движение за права и свободи влязоха на тези избори в добра кондиция и се чака да активизират обичайните си последователи. Българска социалистическа партия в този си вид се стабилизира на петото място. Социалистите към този момент не са монополист в лявото политическо пространство. „ Левицата “ и новата групировка „ Солидарна България “ имат устойчиво наличие на политическата сцена. Нещо повече, обединението на Ваня Григорова и Мая Манолова даже има шанс да влезе в идващия парламент. Това ще се реши във финалната фаза на акцията.
Партията на Слави Трифонов към този момент стои устойчиво над бариерата за влизане в Народното Събрание.
Интересна е обстановката при извънпарламентарните партии, позициониращи се в дясното политическо пространство. В този бранш ще се влеят доста количество гласове, търсещи ново посланичество. Засега обаче никой от кандидатите не съумява да притегли към себе си упованията на гласоподавателите. Фаворит към сегашния миг е коалиция „ Синя България “, следвана от Вътрешна македонска революционна организация, коалиция „ Център “, „ Български Възход “, „ Граждански Блок “ и други.
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ГЛАСОВЕТЕ Пожарна охрана ПАРТИИ ЗА ЕВРОПЕЙСКИ ПАРЛАМЕНТ СРЕД ГЛАСУВАЩИТЕ ЗА КОНКРЕТНА ПАРТИЯ/КОАЛИЦИЯ.
Не е изненада, че резултатите от вота за Европейски парламент повтаря в огромна степен тези за български парламент. Според проучването се очертава изборната интензивност да е към 3% по-ниска, а разпределението по партии да е идентично на това за вътрешните ни парламентарни избори. Съществената разлика тук е, че прагът за влизане в Европейската институция е по-висок: 5,88% за Екологичен потенциал срещу 4% за Народно събрание. Също по този начин е значимо, че българите, които живеят в страни отвън Европейски Съюз, нямат право да гласоподават.
Резултатите демонстрират, че изненади могат да провокират две партии, които са на прага за влизане надлежно в българския и в Европейския парламент. Това в допълнение ще поддържа интригата в предизборната битка. Ако „ Солидарна България “ влезе в българското Народно събрание, а „ Има Такъв Народ “ излъчи евродепутат, тогава разпределението сред парламентарните сили ще претърпи значителни разбърквания.
АКЦЕНТИ В ПРЕДИЗБОРНАТА КАМПАНИЯ.
По принцип провеждането на избори води до пренареждане на политическото пространство в сходство с настоящите упования на гласоподавателите. Нови избори би следвало да стабилизират ситуацията в страната. Този път обаче не е по този начин, защото упованията са, че резултатите ще възпроизведат досегашното състояние. Това значи, че за следващ път няма да имаме стабилно болшинство, което да преведе страната през комплицираната интернационална конюнктура, в която се намира светът. Резултатите от проучването демонстрират, че оптимисти в това отношение са едвам 19,0%, а песимисти са 52,7% от пълнолетните българи.
Друга съществена тематика в предизборната акция е за отговорността за провала на ротацията при предходното ръководство. Засега причините на ГЕРБ-СДС са по безапелационни: 40,9% от гласоподавателите считат, че виновни са ПП-ДБ, докато отговорност от ГЕРБ-СДС търсят 28,2%.
Според повече от половината гласоподаватели (52,2%) след свалянето на ГЕРБ от власт корупцията в страната е останала без смяна. Според други 28,2% даже се е нараснала, а едвам 7,4% са на мнение, че корупцията е намаляла. 12,2% не могат да преценяват. Неминуемо тези оценки ще окажат значително въздействие върху резултатите от идния избор.
РЕЗУЛТАТИ:
ИМАТЕ ЛИ ДОВЕРИЕ НА СЛЕДНИТЕ ПОЛИТИЦИ/ ЛИЧНОСТИ? (Отговор " Имам доверие " )
